Микеланджело да Караваджо
(1573-1610)
- Караваджо
Микеланджело Меризи дe Караваджо (Michelangelo Merisi de Caravaggio), наречен на името на град Караваджо, е италиански художник, реформист, един от най-големите майстори на барока в живописта. За разлика от други свои съвременници успява да се откаже от традиционните естетически ценности и от маниеризма, изграждайки свой собствен стил. Започва формирането си като художник в Милано и в Рим, след което работи в Неапол, Малта и Сицилия. Оригиналността на неговото изкуство го прави революционна фигура в културния живот на Рим. Неговият реализъм е повече от проста имитация на природата, защото неговата живопис е съчетана и с дълбоко разбиране на човешката психология. Между 1593 и 1610 година става един от най-известните италиански художници на всички времена и до днес продължава да има световноизвестна слава.
Роден е на 29 септември 1573 година най-вероятно в Милано. Син е на архитекта Фермо Меризи и втората му съпруга Лучия Аратори, дъщеря на земевладелец, и двамата родом от Караваджо, малък град близо до Бергамо. През 1576 година поради чумната епидемия семейството се премества в Караваджо, но не след дълго умират неговите баща, баба и дядо. Останала вдовица, Лучия се връща в Милано с четирите си малки деца.
През 1584 Караваджо започва да учи при художника Сомоне Петерцано в Милано. След смъртта на майка му през 1591, получава като наследство определена сума пари и открива свое студио. Рисува предимно портрети и жанрови сцени. Но тъй като рано се пристрастява към хазарта, скоро натрупва дългове. Като се добави и избухливия му, агресивен и склонен към насилие характер, както и навика често да се подиграва на околните, скоро си създава редица проблеми. Името му започва да се появява в регистрите на римската полиция, но без да става въпрос за тежки престъпления. Заедно с приятелите си той е преследван заради неприлични стихове по адрес на един художник, за заплашването на един сервитьор в една кръчма, за обида на полицейски служители, както е имало и няколко случаи за физическо насилие, последвани от арести. Но през есента на 1591 година при една от игрите възниква ожесточен спор и последващата борба завършва със смъртта на един от участниците. Поради тази причина е принуден да напусне Милано, а всичките му ранни творби, останалите в студиото, изчезват безследно.
Първоначално Караваджо се установява във Венеция, а през 1592 се премества в Рим, който в края на века се превръща в европейски художествен център. Най-вероятно при пристигането си в столицата той не разполага с финансови средства и започва да сътрудничи на известния тогава художник Чезаре д’Арпино, при когото трябвало да рисува картини с изображенията на цветя и плодове. По-късно именно тези негови произведения ще поставят началото на натюрморта. Един от почитателите и колекционерите на произведенията на младия художник става маркиз Винченцо Джустиниани.
През 1594 покровител на Караваджо става кардинал дел Монте и художникът се премества в неговия дворец. Остава да работи при него в продължение на около пет години. През 1595 му е отказан достъп до Академията на Свети Лука. Основният враг на приемане на Караваджо в Академията е нейният президент Федерико Цукаро, който смятал, че последиците от картините на Караваджо и екстравагантния му характер, могат само да навредят.
През май 1606, след спор по време на мач и смъртта на един от участниците при дуел, Караваджо е бил принуден да избяга от Рим, след което отива в Неапол. Установява се в испанските квартали, където в продължение на около година работи по големи проекти и живее щастливо. Изкуството му оказва голямо влияние върху развитието на неаполитанската живописна школа. На следващата година той отива на остров Малта. Рисува за църкви и изпълнява други поръчки. През 1608 той става рицар на Малтийския орган, но тъй като влиза в конфликт с мощен благородник с висок чин, е хвърлен в затвора. От там успява да избяга в Сицилия.
През 1608-1609, преследван от наемни убийци, Караваджо обикаля градовете на Сицилия и цяла Южна Италия. През следващата година, разчитайки на помощта на римски покровители и опрощение на папата, се отправя към Рим. По пътя е арестуван по погрешка от испанските митнически служители, но след три дни продължава пътуването си. По това време вероятно вече е болен от сифилис и организмът му е бил прекалено слаб.
Предполага се, че Караваджо умира от малария или от слънчев удар на 18 юли 1610 година в Порто Ерколe.